Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000

ОТ ПЛАНИНСКИТЕ ЕЗЕРА ДО ПОДЗЕМНИТЕ УБЕЖИЩА: СЕПТЕМВРИЙСКИТЕ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ В НАТУРА 2000

https://www.moew.government.bg/bg/priroda/proekti/proekt-integrirane-na-ekosistemniya-podhod-i-prilagane-na-prirodosuobrazni-resheniya-pri-opazvaneto-na-zastitenite-zoni-ot-mrejata-natura-2000/

През септември 2026г. продължиха теренните проучвания в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“ в рамките на втория полеви сезон по договора за определяне на специфични цели и мерки за защитените зони в изпълнение на проект BG16FFPR002-3.023-0001 „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000", по ПОС 2021–2027г. Експертните екипи работиха във високопланински райони, гори, пещери, речни участъци, влажни зони и степни територии, като проучванията бяха насочени към допълване на информацията за разпространението и състоянието на целевите видове и природни местообитания.

В защитените зони „Пирин“ и „Рилски манастир“ работата обхвана планински езера, преходни блата и плаващи подвижни торфища. В тези две зони, както и в „Централен Балкан“, експертите проучваха съобщества с клек, високопланински тревни съобщества, скални склонове и сипеи. В „Централен Балкан“ екипът по растения и мъхове проучваше мъха Hamatocaulis vernicosus. В равнинните части на страната бяха проучвани степни и сухи тревни съобщества в „Златия“, „Цибрица“ и „Лудогорие“. В защитена зона „Студена река“ сред обектите на проучване бяха континентални солени ливади, панонски солени степи и солени блата. Така теренната работа през месеца обхвана както високопланински, така и характерни за равнините природни местообитания.

Експертите по горски природни местообитания проучваха букови, дъбово-габърови, иглолистни и крайречни гори. Сред конкретните примери са горите от бяла и черна мура, мочурните гори и боровите гори с ендемични подвидове черен бор в „Пирин“, горите от източен чинар в „Река Чинардере“ и крайречните галерии от бяла върба и бяла топола във „Факийска река“.

Проучванията на сухоземните безгръбначни бяха насочени към еленовия рогач (Lucanus cervus), алпийската розалия (Rosalia alpina), буковия сечко (Morimus asper funereus) и бръмбара Osmoderma barnabita, както и към други целеви видове. Теренните задачи включваха проучвания за Osmoderma barnabita в „Земен“, „Скрино“, „Никополско плато“ и „Беласица“, а за алпийската розалия – във „Верила“, „Стара река“ и други зони.

В реките и влажните зони екипите по водни безгръбначни проучваха поточния рак (Austropotamobius torrentium), речната мида Unio crassus и водния охлюв Theodoxus transversalis. Работата обхвана „Река Места“, „Земен“, „Раброво“, „Видински парк“, „Войница“ и др. В „Езеро Шабла – Езерец“ проучванията бяха насочени към водния охлюв Anisus vorticulus.

При бозайниците теренната работа включваше проучвания за европейския лалугер, степния и пъстрия пор в „Крайморска Добруджа“, „Езеро Дуранкулак“ и „Езеро Шабла – Езерец“. В „Никополско плато“, „Обнова – Караман дол“ и „Черната могила“ задачите бяха насочени към добруджанския хомяк, а в „Река Соколица“ – към мишевидния сънливец (Myomimus roachi). Продължиха и проучванията за кафява мечка и вълк в част от планинските зони. Екипите по прилепи работиха в „Осоговска планина“, „Твърдишка планина“, „Емен“, „Река Места“ и др. Сред целевите видове бяха широкоухият прилеп, Бехщайновият нощник, дългокрилият прилеп и различни видове подковоноси. Теренните задачи включваха и проучване на природно местообитание 8310 „Неблагоустроени пещери“ в „Осоговска планина“, „Скрино“, „Пъстрина“ и „Река Места“.

Проучванията на земноводни и влечуги обхванаха червенокоремната и жълтокоремната бумка, шипоопашатата и шипобедрената костенурка в зони като „Река Искър“, „Язовир Горни Дъбник“, „Златаришка река“ и „Река Чинардере“. В „Беласица“ сред целевите видове бяха ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata) и леопардовият смок (Zamenis situla).

Сред документираните през септември видове са рибите Barbus petenyi и Sabanejewia balcanica в ”Плана“ и жълтокоремната бумка (Bombina variegata) в “Централен Балкан“. При теренните проучвания се събира информация за качеството на местообитанията на видовете, състоянието на природните местообитания и наблюдаваните влияния и заплахи.